RSS
Jul 28

Нови строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар

От 5 юни тази година е в сила Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар

(обн. ДВ, бр. 96 от 2009 г., попр. бр. 17 от 2010 г.).

 

С наредбата се определят изискванията за:
1. планирането и застрояването на урбанизираните територии;
2. застрояването на поземлени имоти, разположени извън урбанизираните територии, в т.ч. крайпътни строежи, бензиностанции и газостанции, мотели, къмпинги, лесопаркове, защитени територии и др.;
3. проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т.ч. при оразмеряването на евакуационни пътища и при евакуацията на хора, като се предвиждат мерки за тяхното безопасно и аварийно извеждане;
4. реконструкция, основно обновяване (рехабилитация), основен ремонт, или преустройство на строежите по т. 3, както и при извършване на строителни и монтажни работи в тях, за които се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ;
5. поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски обслужващи дейности по чл. 56 ЗУТ.

Наредбата се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, правилата и нормите за устройство на територията, на нормите, правилата и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите съгласно чл. 169 ЗУТ, както и нормативните изисквания за съгласуване, одобряване, разрешаване и въвеждане на строежите в експлоатация.
При осигуряване на пожарната безопасност на специални строежи по чл. 3, ал. 3 ЗУТ, освен изискванията на тази наредба, се прилагат и изискванията за безопасност, определени в съответните нормативни актове.

За осигуряване на пожарната безопасност се изисква строежът да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случаите на възникване на пожар:
1. да е осигурена устойчивостта на конструкцията за определен период;
2. да са предвидени мерки за ограничаване разпространяването на огъня и дима в строежа;
3. да са предвидени мерки срещу разпространяването му към съседните строежи;
4. да са осигурени условия обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства;
5. да са създадени условия за безопасен достъп на спасителните екипи;
6. да са осигурени условия за защита на собствеността на населението.

Осигуряването на безопасност в случай на пожар, съгласно наредбата, се смята за удовлетворено, когато сградата е проектирана и изпълнена при спазване на:

  • изискванията за съответните класове на функционална пожарна опасност на строежите;
  • минималната огнеустойчивост на конструктивните елементи и изискваните класове по реакция на огън за строителните продукти, както и други специфични изисквания за различните видове строежи.

В зависимост от функционалната пожарна опасност на строежите се проектират системи за пожароизвестяване и пожарогасене с автоматично и/или ръчно задействане съгласно Приложение № 1 от наредбата.
Строежите, в зависимост от функционалната им пожарна опасност, се оборудват с пожаротехнически средства, които са посочени в Приложение № 2 от наредбата.
Инвестиционният проект на строежа съдържа част “Пожарна безопасност” с обхват и съдържание, които са изяснени в наредбата.
В тази част се включват пасивните и активните мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на строежа.
За удовлетворяване на същественото изискване за пожарна безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ в строежите се предвиждат и влагат продукти с оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите.
За осигуряване на пожарната безопасност на строежите строителните продукти от обхвата на Директива 89/106 на Съвета на Европейската общност от 21.12.1988 г. за уеднаквяване на законите, наредбите и административните разпоредби на страните - членки по отношение на строителните продукти се придружават от документите по Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти (НСИСОССП), приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г., попр. бр. 3 и бр. 9 от 2007 г., изм. бр. 82 от 2008 г.).

Продуктите, които законово са произведени и пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз и в Турция или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се ползват за целите на тази наредба, когато техните характеристики осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата.

В наредбата са посочени класовете на строежите в зависимост от функционалната им пожарна опасност
(от Ф1 до Ф2).
В зависимост от производствените процеси и технологични инсталации групата Ф5 се разпределя в пет категории по пожароопасност (Ф5А, Ф5Б, Ф5В, Ф5Г и Ф5Д). Те започват с по усложнена и опасна пожарна характеристика и свършват с процеси и дейност с по-малко опасни пожарни характеристики.

Определени са и следните три групи опасности за електрическите уредби и инсталации:

  • първа група - “Нормална пожарна опасност”;
  • втора група - “Повишена пожарна опасност”;
  • трета група - “Експлозивна опасност”.

Без да се спираме на първата група, ще посочим, че пожароопасните места от втора група се делят на четири класа:
1. клас П-I
- места в помещения от категория по пожарна опасност Ф5В и Ф5Г, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура над 55 до
1200 С;
2. клас П-II - от категория Ф5В, в които се отделят горими прахове или влакна;
3. клас П-IIа - от категория Ф5В, в които се отделят, употребяват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 1200 С;
4. клас П-III - категория Ф5В, разположени на открито, предназначени за горими течности с пламна температура, по-висока от 550 С, или твърди горими материали.

В зависимост от тези класове на пожарна опасност електрическите уредби и инсталации се проектират с определена степен на защита.
Третата обособена група е “ Експлозивна опасност”.
Това са места, където могат да се образуват експлозивни смеси.

Тези места се класифицират по зони, както следва:

 

Зоните по тази таблица се определят при спазване на изискванията на БДС EN 1127-1:2001 “Експлозивни атмосфери. Предотвратяване на експлозия и защита срещу експлозия. Част 1: Основни понятия и методология”, в зависимост от честотата и продължителността на съществуване на потенциално експлозивна атмосфера.
При проектирането или при смяна на технологичния процес и на използваните продукти зоните се класифицират в съответствие с изискванията и условията на БДС EN 60079-10:2004 “Електрическа апаратура за експлозивни газови атмосфери. Част 10: Класификация на опасни зони”.
Тук в наредбата са направени по осезателни промени, в сравнение с действащата предходна наредба, което изисква да се положи известно усилие от специалистите за усвояване на новата класификация, която е хармонизирана с европейските изисквания.
Определени са също и категориите на взривозащитните съоръжения (М1 и М2 - за подземни рудници), както и категория 1, 2 и 3 за места, където може да има взривоопасни смеси G-газова и D-прахова.
Следва да се посочи, че тази категоризация беше вече частично въведена в българското законодателство по здравословните и безопасни условия на труд с Наредба № 11 от 27.12.2004 г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера.

Необходимата защита на съоръженията се определя в наредбата в зависимост от:

  • експлозивната зона;
  • категорията на взривозащита;
  • вида на взривозащитното изпълнение.

В наредбата е дадена специална таблица за избор.
Един от акцентите в наредбата е определянето на пътища за пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност, както и подхода за евакуация на хора от сгради и помещения при пожар или авария. Определено е и евакуационното време.
Новост в наредбата, както бе посочено по-горе, е изискването при проектирането на строежите да се изработва обособена част “Пожарна безопасност”.
В момента тече процедура в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и в Камарата на архитектите в България (КАБ) по утвърждаване на методика за изработване на част “Пожарна безопасност”.
След влизането в сила на тази методика ще се изяснят още въпроси.
Част на инвестиционните проекти “Пожарна безопасност” (ПБ) се състои от отделни раздели, всеки от които касае определена инженерна специалност и архитектурата й ще се изработва от съответния проектант на техническата част. За тази цел той трябва да е вписан в регистрите за проектантска правоспособност на КИИП и КАБ с право да изработва определена техническа част на проекта, а също така да е преминал успешно обучението по новата наредба и да притежава удостоверение за това.
Така изготвените раздели на частта ПБ ще се обобщават в един общ том от водещия проектант за дадения проект. Водещият проектант за даден проект ще може да бъде всеки един проектант с проектантска правоспособност, който е изработил поне една от техническите части на проекта. Такъв може да бъде и този член на колектива, който е сключил договора и отговаря на горното условие.
В методиката подробно ще бъде описана процедурата по изготвянето на част “Пожарна безопасност”.
КИИП и КАБ ще организират обучението по наредбата и проверката на придобитите знания с това обучение.
Като достойнство на наредбата
може да бъде посочена добрата процедура за проектиране в противопожарно отношение на сгради с атриуми, както и подхода за избор на спринклерни инсталации. Дадена е и реакцията на огън на строителните продукти.
Наредбата е обогатена и в друго отношение. В нея са въведени като задължителни 71 хармонизирани с европейските изисквания БДС. Практически с тях са въведени европейски стандарти. Прякото им ползване от специалистите ще улесни прилагането на разпоредбите на тази наредба.
Както и в досега действащата наредба, са посочени в отделни глави важните за пожарната безопасност въпроси като: Пожарозащитни прегради, Вентилационни инсталации, Димо и топло отвеждане, Изискване към отоплителните инсталации, Водоснабдяване, Електрически уреди и инсталации, Специфични производства, Складове, Селскостопански сгради, Бензиностанции, Газостанции, Помещения и съоръжения от клас на функционална пожароопасност.
В случая са свързани с клас Ф5.
Положително могат да се оценят и дадените таблици за съответствие на европейските класове по реакция на огън с националните групи на горимост.
Наредбата е издадена на основание на чл. 167в, ал. 2 ЗМВР и чл. 169, ал. 4 ЗУТ.
Контролът по изпълнението й ще се осъществява от органите за държавен противопожарен контрол и контролните органи по реда на ЗУТ.

Наредбата влиза в сила 6 месеца след обнародването й в “Държавен вестник”, т.е. тя вече е в сила, считано от 5 юни тази година.

С нея се отменя Наредба № 2 на МВР от 1987 г.
Наредбата има пряка връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. В Наредба № 7 на МТСП и МЗ от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (чл. 223) е посочено, че цялостната организация в предприятията и обектите се съобразява с нормативните актове по пожарна безопасност. В чл. 227 от посочената Наредба № 7 от 1999 г. се изисква работните места да се съоръжават с подходящи пожарогасителни средства. Тези средства са посочени изчерпателно в съответни приложения към Наредба № Iз-1971 от 2009 г.
Всичко това налага органите, ангажирани с прилагането на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, да се запознаят с наредбата и да прилагат нейните изисквания.

Инж. Веселин ЦОНЕВСКИ, експерт по здравословни и безопасни условия на труд

www.trudipravo.bg

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови